Изследвания за Анална неоплазия и Рак на анус

Рутинният масов скрининг при асимптоматични индивиди не се препоръчва. Скрининговите изследвания обикновенно се прилагат за целева популация:

• Лица с ХИВ
• Мъже, които правят секс с мъже
• Жени с анамнеза за рак на шийката на матката/вулвата, свързан с HPV

Ракът на ануса се определя като рак, възникващ в аналната област, вследствие на дългосрочна инфекция с HPV.

Тестове за превенция

За профилактика на рак на влагалището и вулвата, следните изследвания се считат за ПРИЛОЖИМИ, но НЕМЕДИЦИНСКИ НЕОБХОДИМИ:

• Анална цитология (анален ПАП тест): Този тест търси възникнали в резултат на инфекция с HPV, неопластични промени в морфологията на аналните клетки. Този тест се извършва от проба, взета от медицински специалист по време на медицински преглед. Вземането на проба е безболезнена процедура при която се използва цитологична четка за колекция на клетки от аналната лигавица. Взетата проба се изпраща към лаборатория, където специализирани лекари - патолози инспектират под микроскоп клетките, взети от аналната лигавица, за да детекират евентуални промени, които могат да бъдат преканцерозни или ракови. В съвременната медицинска практика ПАП тестът може да бъде допълнен с HPV тест, защото последният индикира за възможен риск от преканцерози много по-рано в сравнение с ПАП теста.
• AnalRisk® HPV тест: AnalRisk® HPV от HPV Център Labs е диагностичен тест с анален секрет, който открива и анализира молекулярните генотипове на HPV в ануса. HPV тестът установява аналния статус по отношение на HPV инфекция, като идентифицира самия вирус - причината за възникване на анален рак. Тестъте приложим още преди настъпване на цитологични промени, установими с аналния ПАП теста (цитонамазка). Тестът може да идентифицира общо 33 типа анален HPV, включително генотипове с висок риск, нисък риск и неизвестен риск.
  Генотипове с висок риск: 16, 18, 26, 30, 31, 33, 34, 35, 39, 45, 51, 52, 53, 56, 58, 59, 64, 66, 67, 68, 69, 70, 73, 82.
  Генотипове с нисък риск: 2a, 6, 11, 32, 40, 42, 43, 44, 54, 55, 57, 61, 62, 71, 72, 74, 77, 81, 83, 84, 89.
  Генотипове с неизвестен риск: 41, 49, 60, 75, 76, 80, 85.23
  AnalRisk® HPV е неинвазивен скринингов тест. Тестът се взема чрез анален тампон, без да се изисква биопсия или тъканна проба. Тестът не зависи от клиничните признаци или налични симптоми на орофарингеален рак, тъй като е предназначен за скрининг на асимптоматични индивиди, които може да са изложени на риск от анална HPV инфекция.
• Дигитален анално-ректален преглед: Представлява мануален преглед, извършван от лекар, за проверка на аномалии.

Ако възнамерявате да извършите профилактични изследвания Запиши час за Изследване

Тестове за Триаж и Диагноза

За да диагностицира анална дисплазия, Вашият лекар може да препоръча:

• Аноскопия. По време на аноскопия медицински специалист вкарва тънка, гъвкава тръба със светлина през аналния канал и ректума. Тази тръба се нарича аноскоп. Леща на аноскопа позволява на медицинския специалист да изследва вътрешността на аналния канал за евентуални анормални или предракови области. Ако аноскопията покаже признаци на анормални клетки се извършва биопсия.
• Биопсия. Биопсията е процедура за вземане на проба от суспектната за аномалии тъкан за изследване в лаборатория. Пробата често се колектира по време на аноскопия. Специални инструменти могат да преминат през аноскопа, за да се вземе тъкан. Пробата се изследва хистопатологично в лаборатория от лекари-патолози, за да потвърдят диагнозата дисплазия.
• Хистология. Хистопатологичното изследване представлява изследване на тъканен материал, взет при биопсия или операция, под микроскоп от специално обучени лекари (патолози). Чрез него може да се определи дали в дадената тъканна проба има наличие на предракови или туморни клетки и да се определи техния вид. Тъканната проба може да бъде тествана и за HPV, тъй като наличието на този вирус влияе върху потенциала за прогресия на дисплазията в анален карцином.
• Образни изследвания. Те могат да покажат местоположението и размера на рака. Тестовете могат да включват ултразвук, рентген, ЯМР, компютърна томография и позитронно-емисионна томография (PET сканиране).